Пак сме последни по медийна грамотност в ЕС
Българите са измежду са най-податливи на подправени новини в Европа, сочи Индексът за медийна просветеност за тази година. Страната ни е на 33-та позиция от 41 страни, което я подрежда на едно от последните места на континента и на последно в Европейски Съюз. Напомняме, че България беше в дъното на класацията и в предходните 4 издания на показателя, който се изготвя в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество.
Основните предпоставки за уязвимост пред подправената информация са: качеството на образованието, свободата на медиите и доверието сред хората. И в трите знака България се показва зле. Страните от Източна и изключително от Югоизточна Европа са изключително податливи, сочи ранглистата.
В дъното на класацията е Грузия(41-о място), предшествана от Р.С. Македония (40-о място) и Косовската автономност (39-о) с съвсем идентичен резултат, Босна и Херцеговина (38-о) и Албания (37-о).
В групата на България, само че преди нас, се подреждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, само че с по-лош резултат от нас, влизат и Молдова, Черна гора и Турция.
Най-добре се показват скандинавските и фино-угорските страни. Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място) са отпред в класацията. Това значи, че тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията. Високото равнище на медийна просветеност, от своя страна, се дължи на качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие измежду хората.
Тъй като знаците имат друга значимост, в модела те имат друга тежест. Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (използват се класациите на Freedom House и Репортери без граници), наред с данните за обучение (PISA), като измежду просветените най-голям дял има четивната просветеност. Показателите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите.
Основните предпоставки за уязвимост пред подправената информация са: качеството на образованието, свободата на медиите и доверието сред хората. И в трите знака България се показва зле. Страните от Източна и изключително от Югоизточна Европа са изключително податливи, сочи ранглистата.
В дъното на класацията е Грузия(41-о място), предшествана от Р.С. Македония (40-о място) и Косовската автономност (39-о) с съвсем идентичен резултат, Босна и Херцеговина (38-о) и Албания (37-о).
В групата на България, само че преди нас, се подреждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, само че с по-лош резултат от нас, влизат и Молдова, Черна гора и Турция.
Най-добре се показват скандинавските и фино-угорските страни. Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място) са отпред в класацията. Това значи, че тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията. Високото равнище на медийна просветеност, от своя страна, се дължи на качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие измежду хората.
Тъй като знаците имат друга значимост, в модела те имат друга тежест. Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (използват се класациите на Freedom House и Репортери без граници), наред с данните за обучение (PISA), като измежду просветените най-голям дял има четивната просветеност. Показателите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ